400 с ритуален поклон пред Бога на пънка Mike Watt

Басистът на Иги Поп сдаде китарата си на Мингера, пловдивският музикант заби като извънземно

Аня Петрова

Те тука хората още не са дорасли за подобна музика. Не знам дали ще го оценят, беше коментарът на едно от момчетата на стълбите на Stage 51, преди една незабравима музикална нощ. Всички отвън усещаха, че вътре в клуба се случва нещо невиждано за пловдивската сцена.
Светлините бяха изгаснали, всички се бяха изтеглили към пространството, на което вече забиваха Guess What. Широки бели дрехи, хартиени маски на лицата и червени тюрбани. Така бях излезли пред феновете си музикантите. С ясното желание да не отвличат вниманието на публиката от главната цел на вечерта – музиката. Толкова семпла, толкова красва и изчанчена, каквато рядко се чува, камо ли на живо. Не е за вярване, че само двама души могат да създадат онова, което направиха британците с едни барабани и три вида клавиши. Казват, че музиката им е филмова без филмите – вярно е! Вмъквайки ориенталски ритми сред  творенията си, картината на гъсеницата от Алиса в страната на чудесата изскача пред очите. Имайки едва час за разходка в Пловдив Люк и Граам с въодушевление разказваха за града. Особен блясък имаше в очите им, разказвайки как са успели да се качат на едно от тепетата и да видят цял Пловдив. Те сякаш бяха покорили духовния Еверест. Красотата на Стария град, павираните улици и старите къщи в Капана – това бяха нещата, направили им най-голямо впечатление. Задължително ще се върнем тук догодина пак да свирим, обеща Граам на афтърпартито в Найлона.

Светлините за Guess What загаснаха след дълбокия им поклон, а в същия момент светна лампа на пригодена към стената малка сцена. Пространството й беше достатъчно за едва три неща – дадената лампа на висока стойка, твърд калъф за китара и акустичният китарист L'œillère. Чувайки че ще има акустика на концерта, мнозина свъсиха скептично вежди – какво място има тя в пънк представлението? По какъв начин е способна да те подгрее за концерт? Хм. Щом белгиецът докосна струните, работата се изясни. Движението на ръцете му беше толкова бързо, че не две, а на двадесет приличаха. Като някое индийско божество, от първия тон завляда всички. Талант, който успя да задържи цялата публика до поклона тотално онемяла, с широко отворени очи. Сякаш всички бяха в транс. Израженията на лицето му, движението на цялото му тяло и мелодиите му изписваха картини в пространството. Струните му не седяха на мястото си. Преплиташе ги, трета на мястото на втора, първа на мястото на трета – свиреше сякаш ще бъде за последно в живота му. С усмивка и топли зелени очи приключи представянето си. Изгаси лампата, а на голямата сцена вече бяха се наредили Mike Watt and The Missingmen.
 
В продължение на почти час не спряха за почивка. Нито за секунда. Някога имах една учителка, която ни казваше „Поемете дълбоко дъх и издишайте в края на часа”- мисля че пънкарите на сцената успяха да го постигнат. Питиета се разливаха по пода, хора крещяха, а на сцената се случваше пънкария в оригинал. Всеки танцуваше както му душа поиска – имаше подскачания, имаше въртене на коса, имаше диско движения, имаше даже и малко от народните ни ритми в 7/8 такт. Един от великите моменти беше, когато Майк подаде баса си на Мингера, басистът на Нещо Цветно, без дори да знае, че това момче може да свири. Със сигурност си много общителен, засмя се Уот след краткото изпълнение на българската ни звезда.

Обявиха края на концерта, но разбира се последваха виковете за бис. На сцената излязоха всички – Майк с The Missingmen, Guess What и L'œillère. Последното изпълнение на концерта беше от всички тях за всички нас. Усукаха ориенталските ритми с експресивната китара и пънкарското звучене, за да създадат шедьовъра на вечерта. Нещо, след което си способен да разкървиш ръцете си от аплодисменти и раздереш гърлото си от дълъг вик.
 
Те тука хората не всички са дорасли за такава музика, но пък тези, които присъстваха на концерта можеш да наречеш семейство, отбеляза след шоуто същия онзи момък, който философстваше на стълбите пред Стейджа. Точно това се случи- сплоти се семейство. Отделни групи от хора виждаха облегнати сами на стената момчета и момичета и някак естествено ги приютяваха в своята компания. Непознати казваха наздраве за този или онзи тест на песен, който всички знаеха наизуст. Именно концерти като този преобръщат дългогодишния ти опит като меломан и ти доказват, че има още какво да бъде създадено! Нотите не са се изчерпали за последните десетилетия, както казват някои критици. От всеки застанал на сцената пред теб можеш да очакваш неочакваното и просто да се оставиш да те зашеметят.